(едноминутно четиво)
Южна Корея, 1998 г. — една от най-необичайните финансови мобилизации в съвременната история.
Азиатската финансова криза удря Южна Корея жестоко. Валутните резерви са под огромен натиск, страната получава спасителна програма от МВФ, а доверието в икономиката се срива.
Тогава се случва нещо почти немислимо.
Милиони обикновени корейци започват да носят личното си злато.
Сватбени халки. Семейни бижута. Детски златни пръстени. Медали. Наследствени ценности.
Хората застават на опашки пред банки и пунктове, за да предоставят златото си за кампанията по преодоляване на кризата. Корейските държавни архиви описват дори спортисти, които предават медалите си, а кардинал Ким Су-хван — своя златен кръст.
3,5 МИЛИОНА ДУШИ. 227 ТОНА ЗЛАТО.
За няколко месеца в кампанията участват около 3,51 милиона души, които събират приблизително 227 тона злато.
По-голямата част е преработена и изнесена, превръщайки част от златото на домакинствата в така необходимата чуждестранна валута. МВФ впоследствие отбелязва, че износът на злато и употребявани стоки има съществен принос към корейския износ през 1998 г.
Любопитен факт: още през първите три дни са събрани около 17,7 тона злато — на стойност приблизително $170 млн. по тогавашни оценки.
Южна Корея изплаща изцяло заема си от МВФ през август 2001 г., предсрочно спрямо първоначалния график. Златната кампания не спасява страната сама — реформите, износът и възстановяването на финансовата система са решаващи — но остава един от най-силните символи на националната мобилизация.
И историята оставя един доста интересен урок:
когато финансовата система се оказа под огромен натиск, корейците не извадиха нови банкноти от печатницата.
Извадиха от домовете си златото.
