(Време за четене: 3 минути)
САЩ се борят с упорита инфлация. Япония се опитва да върне лихвите към нормалност. А между двете стои един от най-важните финансови механизми в света — разликата в доходността между долара и йената.
Тази седмица вниманието на финансовите пазари няма да бъде насочено към една, а към две централни банки.
В сряда Федералният резерв ще обяви решението си за американските лихви. Само два дни по-късно същото ще направи Bank of Japan.
На пръв поглед Вашингтон и Токио решават два различни проблема.
Всъщност решенията им са пряко свързани.
ПЪРВО ИДВА ФЕД
След последните американски данни ситуацията се промени рязко.
PPI за август нарасна с 5,4% на годишна база, а енергийните цени продължават да оказват натиск върху инфлацията. След последните данни 86 от 101 икономисти в проучване на Reuters вече очакват Фед да повиши лихвата с 0,25 процентни пункта — до диапазон 3,75–4,00%.
Това би било първото увеличение на американските лихви от юли 2023 г.
Но за пазарите самите 25 базисни пункта може да се окажат по-малко важни от това, което ще последва.
Какво ще каже председателят на Фед Кевин Уорш?
Ако сигналът е, че това е началото на нов цикъл на затягане, доходността по американските облигации може да остане висока, а доларът да получи подкрепа.
И след това идва Япония.
ПЕТЪК: BANK OF JAPAN ВЛИЗА В ИГРАТА
В продължение на десетилетия Япония беше почти противоположността на САЩ.
Докато други централни банки повишаваха лихвите, японските лихви оставаха около нулата или дори под нея.
Това превърна йената в една от най-важните валути за финансиране в света.
Инвеститорите можеха да заемат евтино в йени и да инвестират средствата в американски облигации, акции и други активи с по-висока доходност.
Това е т.нар. yen carry trade.
Но тази система постепенно се променя.
В петък пазарът очаква Bank of Japan да повиши основната си лихва от 1,00% на 1,25%— ниво, невиждано от повече от три десетилетия.
И точно тук двете решения се срещат.
ЕДНО УРАВНЕНИЕ: ДОЛАР СРЕЩУ ЙЕНА
Представете си две доходности.
САЩ: около 4%.
Япония: около 1%.
Колкото по-голяма е разликата между тях, толкова по-привлекателно може да бъде финансирането в йени и държането на по-високодоходни доларови активи.
Но ако Япония продължава да вдига лихвите, тази разлика започва да се свива.
И тогава част от огромните позиции, изградени върху евтино финансиране в йени, могат постепенно да започнат да се обръщат.
Това означава потенциално:
продажба на част от чуждестранните активи → покупка на йени → репатриране на капитал към Япония.
Затова решението на Bank of Japan не засяга само Япония.
То може да влияе върху долара, американските облигации, фондовите пазари и глобалната ликвидност.
Reuters отбелязва, че йената вече направи най-силното си рали от 18 месеца насам, докато пазарът започна да залага на по-бързо затягане от Bank of Japan.
А КЪДЕ Е ЗЛАТОТО?
Тук ситуацията става особено интересна.
Ако Фед повиши лихвите и даде сигнал за още увеличения, първоначалната реакция може да бъде негативна за златото.
По-високи американски реални доходности и по-силен долар увеличават алтернативната цена на притежаването на актив, който не плаща лихва.
Но това е само едната страна.
Ако едновременно с това Bank of Japan затяга политиката си и започне по-сериозно разместване на глобалните капиталови потоци, волатилността може да се увеличи.
А златото има съвсем различна роля именно когато пазарите започнат да се питат:
„Къде е сигурността?“
ЛЮБОПИТНИЯТ ФАКТ
Само преди няколко години изглеждаше почти немислимо да говорим за седмица, в която Фед и Bank of Japan едновременно могат да повишат лихвите.
Но точно там се намираме сега.
И има още нещо.
Американската 10-годишна доходност вече премина психологическата граница от 5%, докато японската 10-годишна доходност достигна около 3% преди решението на BOJ.
Разликата между двете все още е огромна.
Но посоката вече има значение.
В сряда ще разберем колко агресивен иска да бъде Вашингтон.
В петък — колко далеч е готов да стигне Токио.
А между тези две решения ще се движат доларът, йената, облигациите, акциите и златото.
Тази седмица въпросът не е просто кой ще вдигне лихвите.
Въпросът е дали започваме да виждаме пренареждане на цената на парите в двете най-важни финансови системи на света.
